Интелигентни камери за видеонаблюдение
Охранителните камери за видеонаблюдение в американската верига супермаркети “Биг уай” (Big Y) правят нещо повече от това да записват купувачите и персонала. Те трябва интелигентно да разчетат поведението на хората и да разбират кога има опит за измама.
Често срещан проблем на тази верига супермаркети са случаите, когато касиерите подаряват стоки на свои приятели, като се правят, че са минали на скенера баркода, а всъщност го пропускат или отчитат няколко броя от една и съща стока като един брой. Такъв род измами е трудно се предотвратят с човешката охрана на място. Затова “Биг уай” прибягват до модерните технологии, които крият в себе си далеч по-съществени приложения от засичането на дребните измами в супермаркетите.
Новата система за сигурност използва математически алгоритми, които могат да преценят кога се случват разни хитрини. Така не е необходимо служител от охраната да виси постоянно пред огромното табло с екрани или да преглежда записи с часове. Възможностите, които предвиждат авторите на тази технология, звучат като взети от научната фантастика. Представете си системи за видеонаблюдение, които сами успяват да забележат изоставен багаж на жп гари или могат да предупредят екипажа на самолет при съмнение, че има терорист на борда. Американски градове като Чикаго вече инвестират във видео камери, които ще разпознават подобни “аномалии”. Камерите са свързани към центровете за бързо реагиране и щом софтуерът прецени, че има нещо подозрително, сигналът моментално стига до тях.
Дали са наистина интелигентни тези системи за видеонаблюдение?
“Някои от твърденията просто са смехотворни”, казва Оливър Велакoт, изпълнителен директор на британската компания “Индиговижън”, която произвежда технологии за анализ на видео записи. “Едно от тези твърдения е, че е възможно софтуерът да забележи подозрително поведение на човек, готов готов да намушка някого на улицата.”
“Биг уай” използват разработката на масачузетската фирма “Стоплифт”(www.stoplift.com). Тяхната технология следи непрекъснато измененията на пикселите на екрана и търси съответствия спрямо различни мимики и жестове, а после решава дали отговарят на типичното поведение при плащане на касата или не.
По средата на шестмесечния изпитателен период, Марк Годет, директор в отдела по предотвратяване на загуби в “Биг уай”, решава, че видяното дотук е достатъчно убедително и поръчва системата за цялата верига от 58 супермаркета. “Разбрахме, че сме допуснали сериозни пропуски в обучението на служителите”, разказва Годет, посочвайки как касиерите често не осъзнават, че пропускат скенера. “Повечето пъти просто са разсеяни.” Той отказва да сподели каква сума е платила фирмата му за тази технология, но твърди, че очаква да спести чрез нея до 3 милиона долара годишно.
Успехът на “Биг уай” обаче може да се окаже подвеждащ, тъй като става дума за частен случай на изпробване на технологията. Камерите за видеонаблюдение в супермаркетите всъщност наблюдават сравнително еднотипни ситуации в ограничено физическо пространство. Те следят за съвсем малък набор от предварително известни сценарии на поведение, които биват съотнасяни спрямо един единствен вид отклонение - когато касиерът не отбележи продукта на скенера. Пред тях дори не стои задачата да улавят краденето на стоки от щандовете.
Задачата става много по-сложна ако се опитвате, например, да установите терорист на път да отвлече самолет, пълен с невинни пътници. И все пак, според някои изследователи това е напълно възможно. Д-р Джеймс Фериман от британския университет “Рийдинг” се е присъединил към европейски консорциум, поставил си именно такава цел. Част от финансирането на консорциума се предоставя от ЕС.
Изследователите използват макет с реални размери на самолет “Еърбъс”. В него са монтирали камери и се опитват да разбера доколко софтуерът може да различи възможните заплахи вътре в самолета. Фериман обяснява как някои от камерите наблюдават лицето и тялото и следят за специфични сигнали при лоши намерения от страна на човека - примерно обилно изпотяване. Камерите са свързани към централен компютър, който събира, анализира и съпоставя данни и от други източници - аудио сензори, параметрите на полета и машините и др., и решава дали наистина има заплаха, преди да изпрати предупредително съобщение до екипажа. Но, за да може камерата да усети странно поведение или това, което Фериман нарича “потенциални признаци за терористично действие”, трябва да се вземат предвид огромно количество променливи, които определят поведението на пътниците. Къс вътрешен полет ли изпълнява самолетът или 12-часов прелет над океана? Предимно бизнесмени ли пътуват или семейства за ваканция? Самолетът каца или излита?
“Това, което може да се разпознае като заплаха в една конкретна ситуация, не би било същото в друга, казва Фериман. Надали някой иска система, която постоянно стресира екипажа с фалшиви аларми.” Въпреки цялата тази сложност, Фериман заявява, че тестовете до този момент му вдъхват надежда за бъдещето на тези системи - стига да има закони, които да задължат авиопревозвачите да ги монтират.
Високопоставени общинари в Чикаго вече са приели идеята, че камерите могат да разпознаят различни заплахи. Градът още през 2004 година обяви намеренията си да изгради по-интелигентна система за наблюдение, която включва наблюдателни камери свързани към контролните центрове на полицията с цел ранно предупреждение при забелязването на заплахи като изоставен багаж или движение на камион около небостъргач в кръг.
АйБиЕм инсталираха технологията миналата година. Сега тя е в пилотен етап на изпробване и свързва стотици камери в целия град. Системата може да се оправи с данните, идващи от няколко отделни камери. Например, ако едната камера види паркираща кола, а другата отбележи номера й, системата може веднага да сигнализира на органите на реда, че “автомобил БМВ, собственост на Х., току що паркира неправилно на Мичигън авеню.”
Организациите, които следят за спазването на правата за лична неприкосновеност, изразяват своите тревоги. Наблюдението по-малко посегателство ли е, ако ви наблюдава компютър вместо човек? От илинойския клон на Американското сдружение за граждански свободи твърдят, че не може да се даде категоричен отговор, защото все още няма достатъчно данни дали системата наистина работи и дали има механизми, които да предотвратят злоупотреба с нея. “Ние наистина искаме да чуем повече мнения и да видим участие от страна на хората в целия процес. Преди новите системи и камери да са навлезли в масова употреба, обществото трябва да има реално, дейно участие в оценката на тези системи - за това дали са желателни, дали са ефективни и ненатрапчиви”, заявява Ед Йонка, представител на сдружението. Рей Орозко, директор на чикагското управление за спешни ситуации, не е особено приказлив, когато бива запитан за повече подробности. Той не изявява желание да сподели кои конкретни заплахи ще може да бъдат разпознати, за да не попречи на ефективното действие на камерите, по неговите думи. Той твърди, че никоя камера в града няма да наблюдава зони, които да не могат да се видят свободно от пейка в парка. “Хората, които плащат данъци, искат да има наблюдателни камери, смята Орозко. Никой не е дошъл при нас да каже: “Махнете камерите от моя квартал”. Орозко има някои съмнения за тяхната ефективност, но така или иначе Чикаго увеличава употребата им. “Моето очакване е те да успеят да осигурят безопасност на Чикаго като във всеки друг голям град в Америка”, казва Орозко.
По материали на Топтек нюз